Диабетът атакува зрението – какво е ретинопатия?

диабеталЕдна от негативните последици от диабета е влошеното зрение. Обикновено първите симптоми са леки и малко хора им обръщат внимание. Виждат замъглени образи, но състоянието не е устойчиво – след кратко време отминава. Всъщност повишените стойности на кръвната захар са причина за “пулсиране” на очната леща: тя ту се раздува, ту се свива и това е причина за разфокусираното виждане. Когато кръвната захар се нормализира, зрението се подобрява.
Годините с болестта променят болезнено зрителния апарат
Известно е, че диабетът влошава състоянието на кръвоносните съдове. Окото зависи от кондицията на малките кръвоносни съдове; когато те губят еластичността си и не са в състояние нормално да кръвоснабдяват този важен орган, възниква т.н. диабетна ретинопатия. В ретината често настъпват кръвоизливи, а зле функциониращите кръвоносни съдове започват да се деформират и образуват микроаневризми. Затрудненото кръвоснабдяване провокира автономно изграждане на нови кръвоносни съдове, чието присъствие влошава допълнително ситуацията, вместо да я облекчи. Такова състояние на зрителния апарат е рисково: възможно е обособяване на зони от съединителна тъкан в ретината с трайно увреждане на зрението. По-нататъшните усложнения могат да доведат до отлепяне на ретината и слепота.
Лекува ли се диабетната ретинопатия?
Възможно е забавяне на описаните изменения чрез специфични медикаменти. Добра профилактика и облекчаване на състоянието дават препаратите-антиоксиданти, които ограничават негативните въздействия на свободните радикали и принципно подобряват клетъчното хранене. Прилага се и лазерна терапия, чрез която се оптимизира мрежата от малки кръвоносни съдове в окото и се ограничава действието на факторите-причинители на ретинопатията.
Трябва все пак да се има предвид, че става дума за неизбежен и необратим процес и целта на всички терапии и лечебни режими е той да бъде забавен и ограничен. За десет години с диабет половината от пациентите получават някаква степен на ретинопатия, а засегнатите след 15 години са около 80%.
Всички диабетици ли ослепяват?
Много често се говори, че диабетът причинява загуба на зрението. Истината не е точно такава: стига се и до пълна слепота, но не винаги. Тъкмо тази е причината диабетиците да бъдат насочвани поне веднъж годишно към офталмолог, който да прецени състоянието на зрителния апарат и възможните негативни събития в бъдеще. Липсата на такъв тип грижа е причина ретинопатията у доста хора с диабет, особено диабет от втори тип, да бъде откривана в доста напреднал стадии и с вече изразени увреждания на ретината.
Други отрицателни промени в зрителния апарат са глаукомата (повишеното вътреочно налягане) и катарактата (перде). Те са присъщи на стареенето и се проявяват и при хора без диабетни отклонения. При диабетиците вероятността да се развият е двойно по-висока от обичайното. Всички негативни промени протичат по-бързо, а рискът от загуба на зрението е по-голям.

Глаукомата (болест с повишено вътреочно налягане) и очното „перде“ (катаракта) са по-чести сред диабетиците. Поради навлизането и излизането на вода от нея с варирането на стойностите на глюкозата в кръвта очната леща (в която възниква пердето) се раздува и свива, което предизвиква замъгляване на зрението. Това се наблюдава особено често при лош контрол над кръвната захар. Високата кръвна захар променя метаболизма на очната леща, в резултат на което при диабетиците по-често се образува очно „перде“.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.