Онова, което ни се случва, е следствие от нашите действия или бездействия
Нашите действия могат да бъдат причина за нашето щастие, мъка, бедност, радост или благодат
Трябва да сме наясно, че неприятностите, които ни се случват, не са наказание от Бога (Висшите сили и т.н.), а резултат от нарушените от самите нас Божествени закони. С други думи, ние самите сме причината за тези неприятности.
Приемайки този факт (че всеки е отговорен за това, което му се случва), човек създава възможност за духовен растеж: обучение, поправяне на собствените грешки и достигане на висшата цел – щастието.
Висшите закони са абсолютно справедливи и хармонични (но егоизмът не ни позволява да го видим). Ти си причината за това, което ти се случва. Ти си длъжен да разбереш какво вършиш, какво си причинил на другите – само така ще можеш да се научиш на мъдрост и да получиш сертификат за щастие. Защото така е устроен този свят.
Грешка е да се сърдим на човека, който ни създава неприятности – това води до засилване на собственото его, което се подхранва от негатива. В този случай духовният ръст е невъзможен или се забавя. Човекът, чрез когото е дошъл проблемът, не е източник на този проблем, а само негов проводник. Чрез него животът ни показва нашите собствени грешки, кара ни да се замислим, да осъзнаем и да си направим верните изводи. Ако не беше този, щеше да е друг човек, но ситуацията щеше да е същата.
От неприятностите трябва да се извлича поука, ако не искаме да повтаряме едни и същи грешки. Животът се опитва да ни научи на нещо, а ние не възприемаме. Не се замисляме,предпочитайки да обвиняваме другите, не си правим верни изводи и продължаваме да вършим глупости. Затова животът е принуден да ни научи с помощта на по-трудни ситуации, което понякога може да е доста болезнено…
