Да създадем една креативна личност в нашето дете

Любопитството – това е онзи порив, който ни кара да си обясним необяснимото и непознатото. Като цяло човекът е същество, което се ражда любопитно. То изследва още от ранна възраст – още от първите седмици, когато поривът не изглежда координиран, бебето е погълнато от една-едничка дейност – да трупа знания, като наблюдава и изследва. То изследва, като опитва нови усещания за вкус, за допир, усещания за спокойствие щом се добре до майка си, за твърдост, за наслада от това, че коремчето е пълно.

Според учените друга подобна година, като първата, не може да се наблюдава в човешкия живот. Тогава развитието е ускорено, поема се голямо количество информация, което количество не е никак лесно да бъде измерено. А изучаването на всеки детайл носи нови усещания и оттам проумяване на света, както и неговото овладяване.

deta_mamaИменно любопитството е онази сила, която ни тласка да вървим напред и да вършим неща, които иначе не бихме и помислили. Точно то ни кара да се развиваме интелектуално и да придобием нови знания. Ето защо не бива да осъждаме любопитството на детето, дори трябва да го поощряваме. Още от самото му раждане дори.

Както и при много други неща, можем да разграничим два основни вида любопитство: специфично и такова, което кара да научаваме нови факти. Специфичното е събрало в себе си желанието за практически науки, за изучаване на технологии, природни науки, автомобили и др. При децата тези два вида са много неопределени все още. Чак към 4-годишна възраст, когато и се поставят някакви основи на личността на детето, то започва да се разграничава едното от другото любопиство. И тогава именно може да се види какви първоначални заложби или интереси има то. Да се пооформи сферата, в която то би се развило най-добре след години.

Всяко едно дете си е любопитно по своему. Има такива, които сякаш врат и кипят, и при тях любознателността е като заложена, а при други пък прави впечатление вялото отношение към нещата, сякаш то не се интересува от нищо, не иска да научава нищо, а си живее в свой си собствен свят. Но като цяло любопитството е качество, което е много необходимо при изграждането на личността като цяло, помага за нейното развитие, тъй като заради нея детето ще може да учи по-лесно в училище, ще може да запомня по-лесно и по-трайно.

Но как да постигнем това при нашето дете? Първият фактор, който е много важен е средата, в която расте детето. Но и друго е много важно – да има пълноценна връзка с хората, които се грижат за него.

С времето децата не губят своето любопитство, но колкото повече израстват, толкова повече опознават света и то придобива други форми. Поведението им започва да се подчинява на различни стереотипи, наложени от обществото. Лошото е, че обучението на децата е стандартизирано и не всяко може да се изрази, да покаже своята индивидуалност. Например любопитството често е потиснато заради изисквана норма на поведение, тестът може въобще да не „улови“ придобитото познание.

Как бихме могли да стимулираме тогава любопитството и съответно личностното развитие на нашето дете?

Добре е да създадем среда, която да насърчава това любопитство, любознателността и да го кара да изследва. Но това не значи да създадем един материален свят, в който то само да съществува. Много е важно и поведението на родителите. Затова трябва да се превъзпитаме и самите ние, като родители, да даваме подходящ пример с изграден модел на поведение, което детето да следва. Най-важно си остава общуването.

Защото в своето желание да възпитават много родители избират напълно погрешен подход – гледаме да контролираме повече ситуацията и така излагаме своите знания. А не му даваме възможност само да се научи, само да мисли. Постарайте се следващия път, когато играете с него, вместо да му давате всички отговори и така да го научите, че вечно може да разчита на вас за всеки проблем, дали не е по-добре да му дадете възможността да помисли, как би могло да разреши някоя игрова ситуация. Само. Така то не само ще остане любознателно, защото ще иска да научава повече за собствените си сили, но и ще разбере, че може да се справи самостоятелно. Да не говорим за насладата от самото изследване.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.