Целебна притча – ПЕТТЕ КЛЮЧА НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО
Прочетете и запомнете тази много интересна, умна и поучителна притча за Петте ключа на изцелението. От нея може да се научи много
Веднъж при един мъдрец и лечител дошла жена.
– Мъдрецо – казала тя още от прага, – пътувах три денонощия. Искам да се обуча на твоята мъдрост и майсторство, за да помагам на хората и да ги лекувам.
Мъдрецът внимателно я погледнал – очите й били изпълнени с любов и мъдрост. Той я попитал:
– А за какво ти е това? И защо си решила да се учиш именно от мен?
– Преди година тежко се разболях и видях колко хора се нуждаят от помощ. И тогава реших, че когато оздравея, ще помагам на другите. Ще ме научиш ли на всичко, което знаеш?
– Разбира се – отвърнал мъдрецът. – По пътя към майсторството има пет ключа, без които всички знания са прах. Изцелява не знанието и не лечителят.
– А какво тогава?
– Първата основа е разбирането, че всичко, което изцелява, се намира у човека. Самият човек, отивайки към лечителя, изминава част от пътя. И след това се осъществява срещата. Именно Срещата решава всичко – вие се гледате в очите и разбирате, че лечителят има това, което ви е нужно. Изцелението настъпва у самия човек. И така, първият ключ е СИЛАТА НА СРЕЩАТА, отключваща изцелението. Как и кога ще се случи тя, никой не знае.
Тази среща може да се осъществи с всеки лечител. Например с хирург или терапевт, или целител, или дори с шарлатанин. Във всяка Среща има изцеление и всеки има свой път.
Вторият ключ е БЛАГОДАРНОСТТА Да живееш с благодарност към Срещата, към живота, към изцелението
— И всеки ден да повтарям думите на благодарност към Бога за всичко, което имам – побързала да поясни жената.
– Това също е добре. Но благодарила ли си за това, че твоят живот продължава и болестта си е отишла? – Жената се смутила и поклатила отрицателно глава. -Благодарността е важен ключ към останалите ключове. Благодарността е крачка към съгласието именно с това изцеление, което е възможно в дадения момент за теб. Понякога хората си представят картини на това, което е невъзможно за тях, и не са готови да приемат друго изцеление. Така излиза, че понякога, получавайки много, ние не благодарим не само на тези, които са ни го дали, но и на висшите сили, на Бога, на Вселената – кой в каквото вярва. Дори не забелязваме това, което сме получили. Благодарността — това е удачен завършек на Срещата, получаване на даровете и едновременно продължение за последващи срещи и дарове.
Третият ключ е СМИРЕНИЕТО
– Но това значи отказ от борба! Да гледам как хората боледуват и умират и да не правя нищо? Да се смиря?
– Да, това е може би най-трудното. Да се откажеш да бъдеш бог. Да се откажеш от това, че само от теб зависи нечий живот. Животът на човека не е в ръцете на друг човек. Колкото и да ни се иска да е различно, това нищо не променя. Остава надеждата за Срещата. Но цялата сила на изцелението е скрита в една крачка – в Смирението.
Четвъртият ключ е ЛЮБОВТА
Именно тя притежава силата и те изпълва след смирението. Това не е любов към някого конкретен, към партньора. Тя се намира в сърцето, дори и човекът да няма спътник в живота. Тя живее у нас. Трябва да сме наясно, че няма идеална любов и някакви измерения на нейната сила. Тя просто расте у теб. И този процес започва, когато разбереш, че когато съдиш, ти действаш от своето заключено сърце. Когато го разбереш,
сърцето ти се отваря.
Думите на мъдреца дълбоко развълнували жената и докоснали душата й.
– Петият ключ е СМЪРТТА
Да, за да се занимаваш с лечителство, трябва да видиш Смъртта. Да видиш смъртта, не означава да умреш. Това означава да признаеш съществуването й, да признаеш, че срещата е неизбежна за всички. Когато я видиш, започваш да се доближаваш до Смирението, у теб се събужда Благодарността и разцъфва Любовта. Изпълваш се с нова сила и тогава започват да се случват онези Срещи, които ще донесат и даровете. А за някого този дар ще бъде изцелението…
И жената разбрала, или по-скоро почувствала, че в този момент се е осъществила Срещата…
