Автоагресия – състояние, при което децата се нараняват сами и умишлено

Защо някои деца изпадат в състояние на автоагресия и как да се справите в случаите, когато хлапето се самонаранява
Ожулени колене и лакти, тук-там някоя синина – това е обичайна картина за повечето деца в резултат на техните лудории и игри. Но когато малкото момиче или момче само си скубе косите, наранява се и си причинява болка, това е сигнал за безпокойство.
Автоагресия може да е следствие от неправилен родителски подход и възпитание, обясняват психолозите. Причините за нея трябва да се изяснят и подобни поведенчески прояви да бъдат преодолени, защото в бъдеще биха могли да се трансформират в злоупотреба с храна, напитки или упойващи вещества в търсене на утеха.
Около 2-годишна възраст детето може да реагира бурно и да изпадне в състояние на автоагресия като отговор на прекомерната строгост на родителите и на техните постоянни забрани. Тъй като волята му системно е потискана, то се страхува да насочи агресията си навън и обръща своята собствена сила към себе си, борейки се с ограниченията. При подобен случай майката и бащата не бива да се карат на детето, още по-малко да го удрят. Така само ще подсилят неговата реакция. Правилно е да го вземат в прегръдките си, докато се успокои.
Психолозите съветват родителите да преразгледат изискванията си към него и да отменят част от наложените забрани.
Предразположени към автоагресия са децата със слаба нервна система, чиито родители често ги ругаят и обиждат. Когато се случи нещо нередно, за което се опасяват, че ще им се карат мама и татко, те могат несъзнателно да започнат да си дърпат ушите. Тази реакция показва, че обидите им причиняват болка. Експертите съветват родителите да утешат детето: „Не се разстройвай заради счупената играчка. Хайде да се опитаме заедно да я поправим“. Занапред трябва да се въздържат от остри критики и обиди и по-често да изразяват любовта си.
В някои случаи хлапето може да удари себе си и да се разплаче в опит да манипулира възрастните и да наложи волята си или да провокира съчувствие. Ако сте наблюдателни, лесно ще разкриете неговия план. След като си нанесе удар, то обикновено изчаква да види как ще реагират родителите. Неправилно е те да заменят своята твърдост със съжаление или с подчертано внимание, пише „Всичко за семейството“. По-добре да сменят генерално подхода, за да предотвратят нежеланото поведение.
Когато усетят приближаването на подобна ситуация, нека попитат: “ Имаш ли да ми казваш нещо?“ или „Когато се сърдиш, искам да знам защо“ Поощрете разрешаването на проблема по този начин: “ Добре, че ми сподели причината за лошото ти настроение. Когато се удряш, не мога да разбера какво искаш да ми кажеш.“