Апатията ме разболяваше

Апатията е онова състояние, след което следва депресията

apatiqta
Апатията е състояние при което всичко, което правиш, е безразлично. При мен не беше въпрос само на безразличие, ами и на нещо друго. Имах една голяма умора в себе си, едно отчаяние… Не мога да го дефинирам точно, не мога да го определя и да го опиша, но дори и да мога, трябва да кажа, че това състояние за всеки е различно, навярно. И поради тази причина ще говоря само за себе си, без да обобщавам.

Апатията дойде при мен след едно голямо разочарование. Искам да уточня, че тук не става въпрос за разочарование от мъж, не става дума и за любов. Апатията ме грабна след като кандидатствах за едно работно място. Хубава работа, по моята специалност, аз съм добре подготвена и си мисля, че всичко ще е 6. И така излезе, поне доколкото разбрах от резултатите на другите. Обаче, както може да се очаква, избраха друг кандидат, не защото можеше или знаеше, а защото познаваше подходящите хора. За мен това не беше нещо ново. Не за първи път ми се случваше, но въпреки това бях изненадана, неприятно. Какво можех да направя? Колкото и да съм учила, какъвто и стаж и умения да имам, винаги ще има нечии човек някъде. И така до края на света… Това ме отчая и стана причина за апатията. Просто се затворих у дома и не исках да виждам и да правя нищо.

Благодарна съм на моя приятел, с когото живея сега, че ме насочи към капките Стресовитал, които ми помогнаха да не премина онази тънка линия, която разделя апатията от депресията.

Вяра Т. от София

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.