350 милиона души носят вируса на хепатит В. Не съм ли един от тях?
Хепатит В, идентифициран през 70-те години на миналия век, първоначално е бил наричан “австралийски антиген”: открит е първо у австралийските аборигени.
Това е едно от опасните възпалителни заболявания на черния дроб, причинявано от специфични вируси. Симптоматиката на острата фаза може да заблуди, че става дума за грип – проявява се чрез болки в ставите и корема, отпадналост, температура, гадене и повръщане. По-късно се наблюдава характерното пожълтяване на кожата и склерите, болка в дясното подребрие, промяна в цвета на урината и изпражненията.
В 30% от случаите обаче липсват каквато и да било признаци, че човекът е заразен, и това неволно го прави опасен за част от хората, с които контактува. Инкубационният период на хепатит В може да продължи от 45 дни до 6 месеца.
Острият вирусен хепатит В се лекува за около 6-8 седмици. В 5% от случаите той преминава в хронична форма. Хроничният хепатит В е потенциално опасен с възможността да провокира чернодробна цироза или рак. Излекуваните от хепатит В не могат да се заразят повторно със същата форма, тъй като организмът изработва антитела срещу болестта.
Световната здравна организация бие тревога за това, че около 350 милиона души в цял свят имат хроничен хепатит В. В България с тази диагноза са 450 000 човека. Хроничните носители на вируса могат да заразят други хора, без да си дават сметка за това.
Как става заразяването с хепатит В? По кръвен път – при кръвопреливане, ползване на общи спринцовки, при акупунктура и татуиране, при стоматологични манипулации. Доказано е и предаването на заразата при сексуални контакти. Ако една бъдеща майка е вирусоносителка или се зарази по време на бременността, новороденото също ще има хроничен хепатит В – вирусът преминава през плацентата и е в състояние да причини аномалии в развитието на плода.
Вирусът на хепатит В е силно заразен; счита се, че е поне 100 пъти по-опасен в това отношение от вируса на СПИН. Хепатит С и хепатит В са определени от Световната здравна организация като социално значими заболявания, които изискват широка профилактика и разяснителни кампании. Въвеждането на периодични тестове за вирусоносители може да подпомогне лечението на част от тях – както и да предотврати заразяването на нови хора.
